Музикални истории: Телевизия ММ – Част I

Днешните български тийнейджъри не си спомнят, но преди 15 – 20 години в нашето медийно пространство ярко присъстваше музикалната телевизия „ММ“. Аз си я спомням много добре, защото за доста дълъг период тя бе част от моето детство и от това на всички по-големи тийнейджъри около мен и ми откри непознати страни от музикалния свят. Едва ли поп звезди като Любо Киров, Мария Илиева, Галя и Миро от „Каризма“, „Д2“, Графа и много други биха били толкова разпознаваеми, ако не бе тази телевизия, която въртеше техните видеоклипове непрекъснато. Чрез нея ставаха достояние на българите много стойностни неща от най-различни жанрове, като имаше специализирани предавания за всеки от тях. Телевизията не следваше хитовете, не възпроизвеждаше комерсиалната вълна, както правят всички след нея. Тя създаваше хитове и ги утвърждаваше. Когато бе закрита, в нас остана една голяма носталгия по нещо, което бяхме приели като даденост. Фактът, че тази телевизия бе закрита, ясно ни показа, че медийната среда в България е на прага на големи промени. За период от две-три години българската популярна музика сякаш потъна в неизвестността. Новите медии за комерсиална музика още не се бяха отворили за български артисти, YouTube и социалните мрежи още нямаха такава роля във връзката между артисти и публика. Родната продукция намаля и заради това, че вече я няма онази платформа, която би й дала възможност да стига до младите хора, а и не само до тях. А новата музика, която се появи след този период, вече бе различна, силно повлияна от тенденциите на пазара.

За да си припомним силните години на тази единствена по рода си музикална медия, а и за да разчетем през нея настъпващите промени, реших да дам тук думата на Камен Воденичаров. Той е един от хората, които преживяха най-лично, най-отблизо и с много любов, радост, болка и най-различни вълнения всичко, през което мина телевизията.

По-долу изцяло давам думата на Камен Воденичаров. За съжаление, видео материали от наградите не е качван в платформите за споделяне, които не бяха толкова популярни по онова време, и затова и аз не мога да ви предложа много в тази посока.

Началото

Камен Воденичаров: „„ММ“ е любима тема, защото ми е много на сърце. В тази музикална телевизия имам безкрайно много вложени идеи и емоции. Най-хубавото за „ММ“ е, че всеки замесен в целия процес има своята гледна точка и своята емоция за цялото това десетилетие на музикална мания.

Присъединих се в първата година от съществуването на телевизията. Тогава Вихрен Карайчев беше спечелил зелена карта и трябваше да тръгне за САЩ. Заедно със своя партньор Тони Танов и със Стоян Михалев и Кико (Кирил Божилов) те създават „MM“. Постепенно телевизията започва да се излъчва на територията на град София. Паралелно с това аз имах концепция за развитие на музикална медия, ползвайки модела на световни музикални канали като „MTV“ и немската „VIVA“, която вече не съществува. Във време, когато нямаше YouTube и възможности за споделяне чрез новите технологии, музикалната телевизия бе изключително интересна, младежка и съвременна медийна среда, в която можеха да се развиват много неща. За тези девет години, в които се занимавах с мениджмънта, заедно с всички мои колеги и партньори в изграждането на този музикален модел, мисля, че ние успяхме да го направим. Още в началото имах голям интерес. Разбрах, че 50% от акциите на компанията се продават, тъй като, както споменах, единият от съдружниците трябваше да отпътува за Съединените щати. Те повярваха на презентацията, която направих, за да изложа идеята си как да се развива медията. Имаше доста голям интерес към музикалната медия, но аз съм щастлив, че двамата създатели и собственици се спряха на моето предложение. И така, в един светъл момент, станах съдружник в собствеността на „ММ“. Тогава тя се разпространяваше само  в малка част от София. Излъчването при старта на телевизията бе в няколко блока в кварталите „Сердика“ и „Западен парк“.. Студиото се намираше в Института по маркетинг. Бавно и постепенно медията започна да се разраства и успяхме да привлечем български музиканти и артисти. Имахме възможността да излъчваме и световния каталог. Работихме много усилено със световните компании, представени В България, а това беше нещо съвсем ново. Започнахме дискусиите по това как да бъдат уреждани авторските права – за създателите на текстовете, музиката, аранжиментите, видеоклиповете. Смея да твърдя, че за няколко години изградихме един модел, една матрица, която в много по-разширен и обогатен вариант съществува и до ден-днешен. Работата ми за телевизията бе между 1998 и 2006 година. Накрая се опитахме да привлечем стратегически инвеститор, за да продължим да се развиваме. Но хората, които през 2005 година купиха 66% от дяловете на телевизията,  в един момент решиха да правят съвсем други неща. Те смениха съдържанието. Тъй като получаването на лиценз е сложна процедура, купуването и след това смяната на формата става по-лесно. С едно писмо до СЕМ се информира, че от утрешния ден музикалната телевизия става спортна. За съжаление, хората, които купиха „Apace media“, а след това станаха „Нова броуткастинг груп“, купиха и двата канала „Диема“, също и „ММ“ и окрупниха телевизионния пазар. След това, по едни типични търговски схеми, увеличиха капитала. Ние нямахме възможност да участваме при това увеличение и постепенно аз и моят съдружник Тони Танов изпаднахме от борда. Те се опитаха да продължат да правят „ММ“, но може би нямаха този хъс и това желание. Тогава стигнаха до идеята да я трансформират в спортен телевизионен канал. Това, което днес е „Нова спорт“ е каналът на телевизия „ММ“. След като приключи тази фантастична приказка „ММ“, почти две години работих като програмен директор на телевизия „Балканика“. Тогава изградихме цялата визия и концепция на медията и тя се развиваше добре. Големият проблем на малките телевизии в България е финансирането и възможността да се развиват. В „ММ“ ние винаги сме били изключително зависими от приходите, които могат да влизат в една такава медия, а те са от реклами, от кабелните оператори, от най-различни събития, които създавахме, каквито бяха музикалните награди на „ММ“, от най-различни странични услуги – видеоклипове, рингтонове и т.н. Преминавали сме и през благоприятни икономически условия, но сме стигали и почти до крах. Лодката се движеше в променлива финансова ситуация. Рекламният пазар и възможността той да бъде овладяван, монополизиран, като бъде насочван към една или две големи медии и техните подгрупи, предопредели съществуването на малките и независими медии, каквито безспорно бяха и „Диема“, и „ММ“. То предопредели тяхното поглъщане, дори бих казал изяждане, от по-големите финансови групи.

Сега съществува онлайн вариант на „ММ“. Част от екипа, с който сме работили през годините, реши да продължи традицията в друга среда.

Ценното на „ММ“ беше това да бъде витрина на музиката и там за първи път да се показват най-добрите български творби и най-интересните чуждестранни образци от разнородни жанрове и стилове, създавани от различни продуценти, изпълнители и групи. Тази система за предлагане на музика, благодарение и на различните правила, които изграждахме през годините, даде този голям интерес към медията. Допринесе също и възможността в телевизията да работят много млади хора. През годините правихме множество кастинги за водещи и предавания за всички жанрове. Опитвахме се да покриваме целия спектър от индивидуалните интереси на зрителите и това, което всеки от тях обича като музика. Успявахме да съчетаваме рок, по твърди метъл стилове, R&B и други сходни жанрове, популярната шлагерна песен. Благодарение на добра колаборация с Българската национална телевизия, успяхме да използваме част от техния архив. Имахме възможност да ползваме песни и мелодии от класиците, създавали българската естрада през 60-те, 70-те и 80-те години. Това е един необятен, красив свят, който, благодарение на голямото си желание и силната ни любов към музиката, успяхме да пакетираме и презентираме добре. Това стана чрез свободата на говоренето и вкарването в ефир на различни теми от ежедневието, които тогава интересуваха младите хора. И така, любовта към музиката, добрата подготовка и свободата на изказа дадоха успеха на телевизия „ММ“. И до ден-днешен тези години се помнят като едно прекрасно време, когато всеки, който искаше и можеше да прави качествена българска музика, имаше платформа, където да я представя.

Камен Воденичаров: „Въпросът за това дали медията е причина за качествената музика, или е част от цялата музикална вълна на повишен интерес, неусетно ни отвежда до философския въпрос кое е първо: Яйцето или кокошката. Това е едно взаимодействие. От наша страна ние създадохме една истински независима медия, несвързана с група от продуценти. Тя бе посредник между създателите на творческо съдържание и зрителите и поднасяше целия този колорит и това голямо богатство на телевизионната аудитория. Това бе една платформа, която безусловно стимулираше и вдъхновяваше хората, занимаващи се с музика, да правят песни, които можеха да бъдат видени. А ако те бяха успешни, достигайки до сърцата на милиони зрители, те успяваха да се наложат чрез ротациите при нас и за сравнително кратък период да станат хитове. От друга страна, времената на границата между двете хилядолетия бяха изпълнени с надежда, с желание за просперитет и за красота в живота и в света. Това бе малко преди да паднат кулите близнаци през 2001 година в САЩ, което бе един мракобесен знак, че светът тръгва да се променя нанякъде. В тези години ние, създателите на медията от една страна, и независимите групи и продуцентски звена, създаващи музика – от друга, взаимно си помагахме. Това бе най-прекрасната колаборация, която можеше да се случи. И тя се случи.“

Продължаваме разговора с това каква част от появяващата с е нова музика се е представяла в телевизията.

Камен Воденичаров: „Почти на 90% дебютите на песните се случваха в ефира на „ММ“. Всички хитове на група „Те“, на „Каризма“, „Д2“, „Остава“, „P.I.F.“ и много други стартираха с дебютно излъчване в „ММ“. Ако определена песен е имала първо представяне в аудио вариант в някоя от радиостанциите, то при всички положения премиерите на видеоклиповете бяха при нас.“

Може ли днес да има „ММ“?

Камен Воденичаров: „Много съм разсъждавал по това дали днес може да има проект като „ММ“. И отговорът ми е, че по-скоро не. Новите технологии и времето, в което живеем, дават възможност всеки сам за себе си да бъде медия, да сътворява своя собствен плейлист и да формира вкус. Това дава богатството да бъдеш независим и да правиш сам своите избори за музиката. Това обаче в някаква степен ограничава мирогледа ти и фокуса ти само върху това, което ти обичаш и това, което е изградено в теб като музикален вкус. То не ти дава възможност да прескочиш, да погледнеш и да видиш какво правят другите. Много ще бъде трудно в ерата на YouTube, TikTok и Facebook  да имаш един такъв център, в който да представяш нова продукция и да стимулираш създаването на качествени песни. Това най-добре го знаят PR специалистите. Да речем, че има една нова песен с хубава мелодия, с невероятен текст, изобщо, всички нейни компоненти са изпълнени на сто процента. Щом се заснеме новият видеоклип, трябва да минава не през едно място, а през двадесет, за да достигне до същата на брой публика, която в онова време  разбираше за него само с натискането на едно копче.“

Как опитът от „Каналето“ влиза в „ММ“

Важен въпрос, до който стигаме, е този за музикалното амплоа на Камен Воденичаров. Той взима участие в много от песните, създадени в „КУ-Ку“ и „Каналето“, а сред тях големи хитове стават „Не съм избягал“ и „Ала нямаш мен“.

Интересно ми е как го възприемат колегите в телевизия „ММ“ и дали е вкарал нещо от дотогавашния си опит при създаването на телевизионното съдържание.

Камен Воденичаров: „Още от началото на 90-те, със създаването на „Ку-Ку“ и след това на „Каналето“ през 1995 година, имаше взаимодействие между нас, актьорите, завършили НАТФИЗ, и Слави Трифонов, Евгени Димитров, Годжи и цялата фантастична група, с която започнахме да работим в един момент. И покрай актьорските скечове и пародиите на кратки филми, започнахме да правим и музика. И ни се получаваше, благодарение на таланта на музикантите и на нашите актьорски усилия. През цялото време съзнавахме, че сме актьори, които пеят, не сме изпълнители с невероятни певчески възможности, с каквито могат да се похвалят много наши колеги. Ние разчитахме на артистичната изява в музиката и мисля, че в различните албуми на „Ку-Ку“ и „Каналето“  успяхме да постигнем много красиви неща във взаимната творческа работа с музикантите. А това, което излъчвахме към другите колеги и към останалия свят, беше едно много приятелско отношение. Знам, че не всички са ни харесвали през годините, но ние наложихме един наш си актьорско-музикантски стил, в който направихме много красиви песни. Имаше няколко мои колеги от „Каналето“, оператори, режисьори, монтажисти, които обучиха, подготвиха и създадоха следващата генерация от хора, за да се занимават с медийната подготовка и създаването на творческото съдържание в „ММ“. „Каналето“ има много голямо влияние върху телевизията, не само лично чрез мен, но и чрез другите колеги, които работиха за израстването на „ММ“. Професионалната подкрепа до голяма степен дойде от тези хора.“

Предлагам ви запис на „Ала нямаш мен“ от акустичния концерт на Камен Воденичаров, проведен през 2010 година. Концертът не е официално издаден.

Камен Воденичаров: „Аз съм много щастлив, че съм актьор, който, освен театралните и телевизионните си роли, се е включил с пеене и в музикални проекти. Във времената на „ММ“ продължих да се изкушавам. Тогава, мисля, че през 2002 година, заедно с прекрасните момчета от „Дийп зон проджект“ от Варна успяхме да създадем още една песен, която стана национален хит „Ела изгрей“, в посоката на електронната музика. „Без кофеин“ е другото парче в тази посока, което също е много интересно.“

Разговорът с Камен Воденичаров продължаваме и в следващата част, където говорим за това от какво зависи да има повече музикални хитове, за музикалните награди на „ММ“ и по други теми.

1 comment

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *