Музикални истории: Телевизия „ММ“. Част II

Темата за музикалната телевизия „ММ“, излъчвана в България между 1998 и 2007 година, започнахме в първата част, където Камен Воденичаров, един от съдружниците в компанията собственик и основен двигател в създаването на медийно съдържание, разказа накратко за своята връзка с телевизията. Разговорът с него продължава.

За хитовете и наградите

Следваща тема са хитовете. Стигаме до това защо днес няма такива български хитове, каквито имаше преди години.

Камен Воденичаров: „Много са факторите, от които това зависи. Със сигурност днес нямаме такава експлозия, такъв фойерверк от красиви неща, каквито имаше преди 20 години. Но процесите са световни, не са само в България. Процесите са технологични, чисто творчески, а също така са свързани и с набирането на средства. Нека не забравяме, че отпаднаха силните моменти при продажбата на албуми и сингли. А в този океан от нови възможности се разми и събирането на авторски права от излъчвания. Възвръщането на инвестициите в момента минава през живите участия, през концертите в малки клубове и големи зали. Тоест, приходната част на този бизнес модел е в много, много стеснен проход. А важно е да има пари, защото иначе нямаш възможност за експерименти, за това да тръгнеш по някакъв експериментален път и да имаш време. Клишетата, наложени от световните формати и медии също стопират инициативността и желанието на млади хора да творят в тази посока. Брутално силната конкуренция между групи и композиции от целия свят, достигащи до телефона ти, възможността да си едновременно в Ню Йорк, Лондон и Токио, докато си вкъщи, също са част от десетките причини. За съжаление, ние българите продължаваме да се капсулираме, да се отделяме все повече и повече. Това е видно и в политическата ни система, и в начина ни на мислене, и в концепциите и идеите как да се развиваме. Сега имаме много повече фрагментирани малки групи от хора, които, имайки в ръцете си оръжията на социалните мрежи, искат да наложат на всички останали да мислят и да правят нещата точно като тях, да харесват само онова, което те харесват. Живеенето в един непрестанен конфликт, невъзможността да чуеш какво иска и какво предлага другия, води до това затваряне в малки общности, което няма да доведе до нищо добро.“

Продължаваме с наградите на „ММ“, които бяха уникални по рода си.

Камен Воденичаров: „Най-важното нещо, което се случи с музикалните награди на „ММ“, е че ние спечелихме доверието, като направихме гласуването напълно прозрачно. В първите години имаше голямо недоверие за това кой и защо печели. Но ние показахме на цялата общност, че се интересуваме как гласуват трийсет и трима музикални редактори, работещи в различни медии, и как гласуват двайсет и седем от работещите в телевизията.  Сборът на тези анкетни карти дава номинациите, на базата на цялата годишна продукция, а от петте номинирани, излъчва и победителя. Тоест, това е едно жури, но в много разширен състав от почти шейсет човека. В началото от вестниците „Труд“ и „24 часа“ идваха с голямо недоверие и казваха: „Как така, защо този печели?“ След като минеше церемонията, ние им предоставяхме анкетните карти и ги оставяхме да броят в нашия офис. Направиха го първата година, после и втората. След това не го правиха, защото повярваха. Всички  разбраха, че за нас в личен план не е толкова важно дали Мария Илиева или Белослава печели наградата за най-добра изпълнителка на годината. Всички номинирани песни бяха стойностни. По-важното беше да се спазва принципът на гласуване и начинът на вземане на решенията за номинациите и наградите, за да има доверие в общността. И това се получи. Затова тези награди бяха безспорни, защото бяха ясни и прозрачни. По отношение на архива, пазят се неща от различни хора от екипа. Наскоро, покрай оставането ми вкъщи заради пандемията, докато подреждах някакви документи, видях, че при мен има анкетни карти на хората, които са гласували, от три различни години.“

Едно от големите предизвикателства, пред които се изправя телевизията, е свързано с излъчването.

Камен Воденичаров: „Мога да разказвам безкрайно много интересни случки за дистрибуцията на телевизионния сигнал на „ММ“. Как от два квартала на София постепенно покрихме целия град, а после и цялата страна, което се случи около 2000 или 2001 година, две-три години след началото. Да покриеш цяла България бе свързано с рекламни договори, с възможности да се заплаща сателита, с убеждаването на кабелния оператор във всяко едно градче да пусне сигнала на телевизията. И не само да го пусне, но и да плати такса за неговото излъчване. Това са едни от най-незабравимите моменти в историята на „ММ“. Когато качихме сигнала на сателит, беше страхотно. Тогава бяхме направили една игра, в която можеха да се обаждат по телефона хора от местата, където вече сигналът на „ММ“, през сателита и през кабелните оператори, бе достигнал до домовете им. И няма да забравя Роро (Радослав Кавалджиев) , адски развълнуван и емоционален, като малко дете, как влизаше през 3-4 минути в офиса ни и казваше: „Обадиха се от Петрич!“ „Обадиха се от Добрич!“ „Обадиха се от Созопол!“ Така, бавно и полека, за около месец ние усетихме, че сме достигнали до почти всички кътчета на нашата прекрасна страна. Другото уникално усещане е, когато се разхождаш във Варна някъде през 2002-2003 година, след решението ни да изнесем музикалните награди извън София и да ги проведем именно там, да видиш как в магазинчета, ресторанти, фоайета на хотели, площадни капанчета, навсякъде по телевизорите върви „ММ“. Това беше уникално. На следващата година направихме наградите и във Велико Търново.

Музикантите, артистите имат нужда от подкрепа. Имат нужда от място, където да срещат погледите на публиката и да й показват това, което са създали. Вече десетилетия по целия свят формата на наградите е място, където това да се случва. Ние използвахме много добре този модел. Имахме възможност да правим музикални премиери на награди, да създаваме специално записани за церемониите мелодии. Цяло щастие беше още веднага след началото на новата година да започне селектирането на миналогодишната продукция, с избора какво да се представи в церемонията, с представянето на колегите от други музикални медии, които гласуват. Имахме и срок за избор на петте номинирани. Обявяването на номинираните обикновено бе на 14 февруари. После влизането в процедура на гласуване за това коя от петте номинации да спечели, самото връчване, тайната на вота, преброяването до последната секунда така, че никой да не знае, за да не изтече информацията. Цялата организация, посрещането, червените килими… Всичко това би могло да е един игрален филм за българската музика, ако ми остане време да напиша сценария. Наградите на „БГ радио“ имат собствен профил, но в общи линии вземат нашия модел. Ние също не сме открили топлата вода. Това е на базата на филмовите награди от началото на XX век, та до музикалните награди на MTV. Но обличането им в българска матрица е това, което ние направихме.“

За съотношението на българска и чужда музика в „ММ“

Камен Воденичаров: „По наше собствено съзнателно решение, първите четири-пет години процентното разпределение на българската и чуждата музика бе 50 на 50. Изпълнявахме това изключително стриктно. Вярвам, че по този начин оказвахме подкрепа за българските артисти да правят собствена продукция. В по-късните години, след 2002 година, променихме съотношението на 60 към 40% в полза на чуждоезичната музика. До края на съществуването на телевизията останахме верни на това разпределение, тоест, този наш съзнателен избор бе продължен и превърнат в традиция. Злите езици сред мои колеги от други музикални медии, най-вече радиостанции, продължават да подхвърлят шеговито, че заради това сме фалирали и не сме издържали на тази вълна от музика. Но наистина, в един момент българската музика започна да се капсулира и цялостната годишна продукция осезателно намаля. Това бе и основен мотив да променим съотношението 60 на 40 в полза на чуждестранната музика. В златните години, на границата между двете хилядолетия, ние сме имали 250 до 280 български видеоклипа, влезли в телевизията за година. Тоест, почти всеки ден е имало ново българско парче с нов видеоклип. Към 2004 и 2005 година българските видеоклипове намаляха до сто годишно, а в последните години на телевизията – дори до 80, 90. В същото време се появиха много интересни и качествени проекти от Румъния, Русия и други по-близки нам страни и тази концепция на разпределение започна малко да боксува. Но аз съм горд, че за тези години, в които телевизията съществуваше, сме спазвали този принцип. И аз съм имал ежедневно, ежечасно и ежеминутно участие във всичко, което се случва. Това е въпрос на избор. Може би ще отидем към спора дали по законен начин медиите да се задължат с квоти за българска музика. Ние правихме това доброволно и самостоятелно, без никой да ни задължава. От друга страна, ние не можем да предложим на една форматирана рок радиостанция да има в програмите си дадена квота. Не можем да наложим на телевизия, която е решила да излъчва предимно хитове, да вкара определена квота. Ако това се наложи законово, то би било репресия спрямо тези музикални медии. Затова винаги давам примера с Асоциацията на френските музикални редактори. Тази битка се е водила и във Франция  – за свободата на избор в това какво да излъчват медиите в програмите си. Под натиска на Великобритания се приема един общ закон за целия Европейски съюз, според който всеки трябва сам, свободно и независимо да избира каква музика да пуска в своите медии. Дотогава във Франция моделът е бил 50 на 50, какъвто имахме и ние в началото на телевизия „ММ“. При въвеждането на новия закон, тази задължителност отпада, но френската асоциация на музикалните редактори излиза с решение, че те, по своя собствена воля, ще продължат традицията на френските медии да пускат родна и чужда музика в същото съотношение 50 на 50. Да, ние не можем да се сравняваме с Франция, която има 60 милионен народ. Гледайки и нашите съседи като Гърция, Турция и Румъния, ясно е, че ние сме по-малки от тях. Но ако погледнем по-малките като Хърватия, Словения, Словакия и особено Сърбия,с който бихме могли да се сравним , там родното музикално производство доминира. В Сърбия любовта на аудиторията към родното производство е изключително силна. Там няма делене на популярна музика, шлагери, чалга и т.н. Те кръщават цялата си музика сръбска. Покрай работата в „Балканика“ съм имал възможност да обиколя всички тези страни, които споменавам. Те имат огромен респект към своите артисти, гледат ги като свое национално богатство. Нещо, с което ние не можем да се похвалим. Имаше период, в който у нас аудиторията много обичаше и подкрепяше българските изпълнители, но нашият прословут негативизъм и хейтърството пак започнаха да доминират. Това демотивира създателите на музика и постепенно спиралата тръгна надолу.“

„Седем осми TV“ и българската музика

От 2018 година Камен Воденичаров бе привлечен от Слави Трифонов и стана водещ на няколко от предаванията в телевизия „Седем осми“, включително и на музикалното „Вечерта на „Ку-Ку бенд““. Питам го доколко възможно е телевизията да се отвори още повече за българската и световна музика.

Камен Воденичаров: „Почти ежедневно повтарям за това. Даже имам няколко разработени проекта: За сутрешен музикален блок, за съботни и неделни шоу програми, свързани с музиката. Но предвид ограничените финансови възможности, а и поради новия маниер на работа на рекламни агенции и компании, не се дава зелена светлина на тези проекти. Моделът, който прилагахме в „ММ“ с всички талантливи хора, с които работихме, е по-популярен в световен мащаб. При него независимата медия работи с всички продуценти. При другия модел, какъвто  е този на „Пайнер“, медията е на една продуцентска компания и в нея тя излъчва само собствената си продукция. За съжаление, този втори модел се наложи след края на ерата „ММ“ в много сфери. Виждаме как днес всички музикални телевизии работят по този начин. Те искат по-скоро да презентират собствената си музика, отколкото да бъдат платформа, в която всички независими изпълнители да представят своята продукция. До съвсем скоро „Седем осми „ също бе вглъбена в този модел – да се презентират творческите решения на продуцентската компания, която е собственик на медията. Сега „Седем осми“ е концентрирана най-вече върху композициите и творческите решения на „Ку-Ку бенд“ и техни колеги и приятели и все още не може да се отърси и да навлезе в модела на телевизия „ММ“. Тук ние тръгнахме по пътя всяка компания да си направи собствена телевизия. Виждаме го и при „Ара“, и с „Българския топ 100“, който се контролира от „Профон“, а и с „Пайнер мюзик“, продуциращи само свои артисти. Разбира се, в последно време „Пайнер“ отвориха ветрилото и при определени условия биха могли да излъчват и продукция на други компании. Изборът на бизнес моделите предопредели съществуването на сегашните музикални медии.

Заключителни думи

Разговорът за телевизия „ММ“ и за времето, в което тя съществува, остава отворен. Тепърва ще се преосмисля ролята на медията за музиката в България, а и за цялата медийна среда. Неслучайно избрах да отворя темата, тъй като тя говори много за този период и дава добра почва за още интересни разговори, както с Камен Воденичаров, така и с неговите колеги в телевизията.

Благодаря на Камен за отделеното време и за позитивното му отношение към моя онлайн проект.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *